Доброволци

rosalin

Розалин Шмих, 36 години, филолог

“Преди пет години започнах работа в България, уж временно. Знам български доста добре и винаги ми е забавно когато хората чак след няколко минути забелязват, че имам акцент. Не се уморявам да отговарям на въпроса “Ама как така германка в България?”.
Малко след пристигането ми станах доброволка в общинския приют в кв. Сеславци. Първото ми осиновено куче е именно оттам  през 2012 г. Оттогава се занимавам с кучета и освен моите две гледам, винаги по едно- две приемни. През свободното си време обичам да пътувам из България с моите кучета, да бъда изобретателна и да убеждавам хората да станат доброволци в приюта или приемен дом за куче, да кастрират и да осиновяват вместо да купуват домашните си любимци. Обожавам хубавата музика, впечатляваща литература и добрия моден дизайн.”

niki

Николета Ценова, 28 години

Завършвайки Зъботехника извън страната и прекарвайки дълго време далеч от нея, решава да се завърне за постоянно в родния си град и да запише Информатика в Софийски университет. Обича и помага на животните още от ранно детство. Има три прекрасни, осиновени от улицата кучета, които са ѝ доказали, че връзката човек-куче е много повече от това, което други хора могат да си представят. От години участва в доброволчески инициативи за разрешаване на проблема с изоставяните животни и е редовен доброволец в приюта. Вярва, че е важно, както хората, така и животните да бъдат закриляни от закона. Интересува се, и понякога участва в активизъм за правата на животните и се надява с времето хората да се научат да си помагат повече помежду си, както и на всички останали, изпаднали в беда животни… защото способността да бъдем състрадателни и съпричастни към всички, според нея е това, което най-много ни определя и говори за нас, като хора.

martiМартина Чикова, 27 години, собственик на студио за интериорен дизайн

“След като прекарах 6 години извън България, гледката на бездомни, страдащи и гладуващи животинки по улиците, с която хората донякъде са свикнали, ме потресе. Нямаше как да остана безучастна и след недълго лутане попаднах в приюта. От тогава съм там всяка седмица и помагам с извеждането на кучета от клетките, разходки, ремонтни дейности и организиране на различни събития. Наясно съм, че няма как да се намери дом за всичките 1500 обитатели, защото не сме израснали достатъчно като общество и осиновяването тепърва започва да се възприема от хората. За това смятам, че посещенията на доброволците в приюта са от голямо значение за онези, които никога няма да го напуснат, онези, за които 30-те минути разходка веднъж в месеца е всичко. Когато не съм сред кучетата обичам да посещавам всякакви интересни събития, концерти и театрални постановки.”

28722Кристина Петкова, юрист и председател на ДСБ Жени

“За мен да си доброволец в определена кауза, означава преди всичко да поставиш чуждите проблеми и болка над своите. Да загърбиш себе си в името на каузата. Да отделиш няколко часа в седмицата, за да сториш добро, което влече след себе си още и още. Те са 1500, ние сме далеч по-малко. Но ни има. И в студ, и в пек сме там, защото емпатията към чуждото страдание, както и съпричастността към ближните и обкръжаващата среда са еманация на гражданското общество и хуманизма.”

2626

Христо Мишев от София, 30 години, собственик на фирма за уеб дизайн

От 3 годишен с компютър, заклет геймър с огромен интерес към непрестанно развиващите се технологии. Още от ученик самоук любител дизайнер след завършването си започнах работа като графичен дизайнер. В процес на саморазвитие изработката на сайтове ми стана голямо хоби. След оборудването на почти всичките ми приятели със сайтове и смяната на няколко постоянни работи с нездоволително развитие реших да направя собствена фирма. След тежка раздяла с домашния любимец и случайно видян пост във фейсбук от ноември 2016 станах доброволец в общинският приют на Екоравновесие в Горни Богров. От тогава до ден днешен всяка една събота и/или неделя когато имам възможност съм там и помагам с каквото мога. Да си доброволец не лесно и определено не е за всеки…, още помня първия път в който посетих приюта и как се почувствах… трудно е да видиш и приемеш как може да има толкова много тъжни бездомни очи „зад решетките“. Температурата беше минус няколко градуса и колкото и да беше студено, за студ не помислих и за миг. Тогава си тръгнах с намеренията никога повече да не се върна на това ужасно място, но не ми даваше мира мисълта за всички тези щастливи лапички които изкарвахме тогава може би за първи път от както са там… това ме накара да се върна и да продължавам да ходя. Определено не съжалявам и силно препоръчвам на всеки един човек да го направи! За година и нещо в която посещавам приюта имам чувството, че съм направил много по-важни и стойностни неща, отколкото през целия си съзнателен живот. Всеки път щом имам възможност да посетя приюта и да даря на колкото може повече мокри нослета една кратка разходка, малко внимание, много любов и някое друго лакомство. За един човек кучето е част от живота му, докато за кучето човека е целия му живот… там има над 1500 кучета които си нямат човек… и дарявайки ги със своите 20-30 минути внимание е нещо, което се преживява всеки път и който не е преживял подобно нещо за мен лично е живял половин живот!

anita

Анита, 43 години, бивш учител по история

Майка, съпруга, дъщеря. В последните 15 години работи като Executive Аssistant в международни компании, сред които Miroglio, Hewlett Packard, Metro Cash and Carry и Kenes Group. В свободното си време се занимава с фотография. Обича също да рисува, готви или скитори насам – натам. Омъжена е от далечната 1997 година. Има съпруг, дъщеря на 19 години, 2 кучета и котка. В приюта я доведе фотоапарата преди година, като част от екип фотографи, снимащи с цел благотворителност. Фотографията е и това, с което е най – полезна за обитателите на приюта.


Silvia

Силвия Димитрова, 40 години, акушерка по професия и призвание

“От 3 години се занимавам с доброволческа дейност. Помагам на хора и животни в нужда, но винаги съм предпочитала животните. Имам 3 деца – 1 човешко и 2 кучешки. В приюта ме доведоха снимките на друг наш доброволец-Мартина Чикова, както и любовта ми към кучетата. Останах и започнах да ходя редовно, защото чувствам, че това е мястото, където съм най-нужна. Допълнителна награда за мен е, че се запознах с много прекрасни хора.”

Maria

Мария Димитрова от София на 46 години, агроном-селекционер

“Работя от 12 години в медийна компания, която се занимава със земеделие. Имам голямо семейство – 2 деца, едно куче, прибрано от улицата и един мъж. Обичам животните от дете. В приюта ме доведе едно конкретно куче, което беше захвърлено в нашия квартал. Когато дойдох разбрах, че част от мен винаги ще остане тук. Започнах да идвам редовно, защото искам да помогна. Проблемът е на всички, цялото ни общество се нуждае от осъзнаване и всеки може да вземе участие в решаването му стига да има желание.”

mitko

Димитър Божилов, адвокат

“Занимавам се с проблемите на бездомните животни от години. Знам, че има хуманно решение за тях, но се иска воля, много работа и кураж. И най-вече: състрадание. Защото доброволчеството и усилията да помогнем на бездомните животни и на кучетата в приюта са плод на най-човешката потребност- да правиш добро.”

Shelter (7 of 63)

Мелиса Грозданова, 26 години, собственик на рекламна агенция

“Казвам се Мелиса Грозданова и съм доброволец в общинският приют в Горни Богров от ноември 2016 и от тогава не мога да спра да го посещавам. Съвсем случайно разбрах за него и в последствие започнахме да организираме разходки там съвместно с  други доброволци. В момента съм се заела със социализацията на кучетата от породата питбул в приюта, като им осигурявам минимум два пъти седмично разходки, социализация и им търся дом.  За една година успяхме да задомим над 25 питбула – в прекрасни и грижовни семейства. Никога не съм била почитател на породата, но когато започнах да ги наблюдавам при честите си посещения в приюта установих, че това са кучета, които имат нужда да изразходват енергията си и имат ужасна нужда от човешко внимание. Много време и търпение ми костваше за да изградя доверие с някои от кучетата- едни ми се доверяваха от първата среща,  на други им трябваха месеци.  Посветила съм се на тази каузата, защото вярвам в максимата “Бъди промяната, която искаш да видиш в света” и това да променя съдбата на едно същество – прави живота ми смислен!”

Desi

Десислава Боева, 35 години, маркетинг специалист във фирма за дистрибуция на лекарства

“Винаги много съм искала да имам куче, но това реално ми се случи преди 3 години, когато „уж за малко“ взех да гледам кучето на мои много близки приятели и така до днес. Изобщо не бях подготвена за тази отговорност, но с времето се научих на много неща. Сега определям присъствието на куче в живота и дома ми като едно от най-хубавите и истински неща, които човек може да изживее. Посещавам приюта от около половин година, през която успях коренно да променя мнението си, както за самото място, така и за хората, които работят там. Разказвам на свои приятели за приюта и за дейността на доброволците, и въпреки че нямам много опит в подобни инициативи винаги съм готова да помогна с каквото мога. Радвам се, че доста хора около мен разбраха за това място, а някои дори вече го посещават редовно, заедно с мен. Обичам да пътувам (винаги с кучето, откакто е при мен), вкусната храна, увлекателните книги и интересните филми. В свободното си време се занимавам с различни неща, като посещаване на кулинарни курсове, „направи си сам“ проекти, а напоследък и с плетене на шалове. Надявам се и силно вярвам, че това което се случва в приюта е нещо чудесно и е само началото на много нови инициативи, които да научат хората, че животните не са просто вещи или увлекателно занимание за известно време, а са всеотдайни и истински приятели, за които трябва да се грижим и обичаме.”

Petia

Петя Конзулова, 29 години, онлайн маркетинг

“В приюта ме знаят като „жената с лакомствата“. Винаги нося огромни количества лакомства, защото знам, че не всеки се сеща да донесе на неделните разходки. А пък те вършат чудеса! Аз съм особено щастлива когато след известно време едно страхливо куче преодолява страха си и ме гледа в очакване на следващата наградка. Малкото ми свободно време, с което разполагам съм посветила на животните. В приюта ходя от миналото лято, когато случайно покрай фейсбук попаднах на призивите, на другите доброволци. Не е необходимо много, за да помогнеш. Всеки може да отдели 4 часа от личното си време. Аз го правя и съм щастлива, че по този начин се чувствам полезна.”